8.01.2022 г., 8:11

Пътеки

615 0 2

 

Може би...

Трябваше да се срещнем

и просто... да се разминем

Може би...

трябваше,

някъде - там на паважа,

да разпилеем мечтите си...

Да оставим птиците с тях

да се хранят...

После тихо да се разминем,

съвсем непознати

Всеки в своя свят запилян

Може би...

така трябваше...

А може би, не...

Щом се сбъскахме

Щом очите ни поглед заключиха

И прелетяхме за миг във други вселени

Напуснали, за момент, пространство и време

Попаднали във мълниеносен вортех

на чувства!

Може би... така ни е писано...

Да гориме на клади

от любови и от омрази

А може би...

Някъде е написано,

че трябва ние

да напишем това, което

ни е написано...

и после да извървиме пътеката

що сме описали...

 

Valentina N.V. Mitova

06/01/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....