8.01.2022 г., 8:11

Пътеки

603 0 2

 

Може би...

Трябваше да се срещнем

и просто... да се разминем

Може би...

трябваше,

някъде - там на паважа,

да разпилеем мечтите си...

Да оставим птиците с тях

да се хранят...

После тихо да се разминем,

съвсем непознати

Всеки в своя свят запилян

Може би...

така трябваше...

А може би, не...

Щом се сбъскахме

Щом очите ни поглед заключиха

И прелетяхме за миг във други вселени

Напуснали, за момент, пространство и време

Попаднали във мълниеносен вортех

на чувства!

Може би... така ни е писано...

Да гориме на клади

от любови и от омрази

А може би...

Някъде е написано,

че трябва ние

да напишем това, което

ни е написано...

и после да извървиме пътеката

що сме описали...

 

Valentina N.V. Mitova

06/01/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...