Пътеки
Всеки има своя пътека.
Аз вървя...
Ти вървиш...
Понякога тичаме,
понякога падаме,
понякога плачем,
но пак продължаваме -
нямаме избор -
по петите настъпва ни времето.
В този шарен, забързан свят
с теб се изгубихме някъде,
докато играхме на жмичка
и слепешката се търсехме.
Помниш ли оная игра?
Но пак си свиркаме весело:
аз - невинното цветенце,
ти - моята вазичка.
Аз - твойто гърненце глинено,
ти - моето похлупаченце,
а в гърненцето -
романтична чорбичка бабина,
ухае на джоджен и чубрица.
Аз вървя...
Ти вървиш...
Уви, май все така слепешката.
Всеки има своя пътека.
Ще се срещнат ли нашите някога?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлияна Все права защищены
