10 июн. 2007 г., 21:05

Пътеки 

  Поэзия
566 0 6

 

Всеки има своя пътека.

Аз вървя...

Ти вървиш...

Понякога тичаме,

понякога падаме,

понякога плачем,

но пак продължаваме -

нямаме избор -

по петите настъпва ни времето.

В този шарен, забързан свят

с теб се изгубихме някъде,

докато играхме на жмичка

и слепешката се търсехме.

Помниш ли оная игра?

Но пак си свиркаме весело:

аз -  невинното цветенце,

ти - моята вазичка.

Аз - твойто гърненце глинено,

ти  - моето похлупаченце,

а в гърненцето -

романтична чорбичка бабина,

ухае на джоджен и чубрица.

Аз вървя...

Ти вървиш...

Уви, май все така слепешката.
Всеки има своя пътека.

Ще се срещнат ли нашите някога?

© Юлияна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??