Пътеки
Всеки има своя пътека.
Аз вървя...
Ти вървиш...
Понякога тичаме,
понякога падаме,
понякога плачем,
но пак продължаваме -
нямаме избор -
по петите настъпва ни времето.
В този шарен, забързан свят
с теб се изгубихме някъде,
докато играхме на жмичка
и слепешката се търсехме.
Помниш ли оная игра?
Но пак си свиркаме весело:
аз - невинното цветенце,
ти - моята вазичка.
Аз - твойто гърненце глинено,
ти - моето похлупаченце,
а в гърненцето -
романтична чорбичка бабина,
ухае на джоджен и чубрица.
Аз вървя...
Ти вървиш...
Уви, май все така слепешката.
Всеки има своя пътека.
Ще се срещнат ли нашите някога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
