Чудя се,

дали пък да не яхна вятъра?

От слънчеви лъчи

да си завържа люлка

Дъха му, да ме понесе в ръцете си

- над планини, реки, морета и океани...

И въздуха да се сгъсти

от красотите земни

Да влезе във сърцето ми –

да се загнезди,

и птици да ме поздравяват

с волен крясък

Гори, да ми помахват-да подават клонки

Житата във полетата да се полюшват...

Ухание на младост, да ме лъхва,

на билки за душата и на свежест!

Света да видя и прегърна!

Да взема и да дам - от таз невероятна бездна!

А Слънцето... на Запад щом закрачи,

Луната, щом помаха от далече –

лъч да ми проводи –

от слънчевата люлка да ме вземе

и във прекрасна, звездна - да ме понесе отново!

Щурците да ме чакат

и славеи приспивна песен да запеят,

че когато се събудя...

любовта загнездена в сърцето-

да посея и да си спомня...

как Вятъра се язди волно

и как Луната ти изплита люлка!

Valentina Mitova

20/07/2022