Чудя се,
дали пък да не яхна вятъра?
От слънчеви лъчи
да си завържа люлка
Дъха му, да ме понесе в ръцете си
- над планини, реки, морета и океани...
И въздуха да се сгъсти
от красотите земни
Да влезе във сърцето ми –
да се загнезди,
и птици да ме поздравяват
с волен крясък
Гори, да ми помахват-да подават клонки
Житата във полетата да се полюшват...
Ухание на младост, да ме лъхва,
на билки за душата и на свежест!
Света да видя и прегърна!
Да взема и да дам - от таз невероятна бездна!
А Слънцето... на Запад щом закрачи,
Луната, щом помаха от далече –
лъч да ми проводи –
от слънчевата люлка да ме вземе
и във прекрасна, звездна - да ме понесе отново!
Щурците да ме чакат
и славеи приспивна песен да запеят,
че когато се събудя...
любовта загнездена в сърцето-
да посея и да си спомня...
как Вятъра се язди волно
и как Луната ти изплита люлка!
Valentina Mitova
20/07/2022
© Valentina Mitova Всички права запазени