27.07.2022 г., 19:47

Пътешествие

404 0 0

 

Чудя се,

дали пък да не яхна вятъра?

От слънчеви лъчи

да си завържа люлка

Дъха му, да ме понесе в ръцете си

- над планини, реки, морета и океани...

И въздуха да се сгъсти

от красотите земни

Да влезе във сърцето ми –

да се загнезди,

и птици да ме поздравяват

с волен крясък

Гори, да ми помахват-да подават клонки

Житата във полетата да се полюшват...

Ухание на младост, да ме лъхва,

на билки за душата и на свежест!

Света да видя и прегърна!

Да взема и да дам - от таз невероятна бездна!

А Слънцето... на Запад щом закрачи,

Луната, щом помаха от далече –

лъч да ми проводи –

от слънчевата люлка да ме вземе

и във прекрасна, звездна - да ме понесе отново!

Щурците да ме чакат

и славеи приспивна песен да запеят,

че когато се събудя...

любовта загнездена в сърцето-

да посея и да си спомня...

как Вятъра се язди волно

и как Луната ти изплита люлка!

Valentina Mitova

20/07/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...