Пътешествие до Слънцето
Днес роди ми се в главата
свят, далече от Земята.
И затворих в миг очи.
Преброих едно, две, три...
Докато се осъзная,
бях далеч от мойта стая
на гърба на хипогриф
и летях над облак сив.
Бях високо във небето
и ми трепкаше сърцето.
Хипогрифът изрева,
в буен танц ме олюля.
На главата му опрях се
и не паднах. Задържах се.
Щом изправих се, видях –
там валеше звезден прах.
После аз ръце разперих,
зърнах слънчевите двери.
Озари ме светлина
и почувствах свобода.
Бях на Слънцето голямо.
Исках там да си остана.
И сърцето ми реши –
ще направя добрини.
Пратих обич до Земята
и надежда за децата.
Спомен в моя джоб прибрах –
лъч и малко звезден прах.
На Земята се завърнах.
Всички хора в миг прегърнах.
Сила имам си една.
Тя се казва доброта.
©️ Дарина Дикова, 08.08.2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дикова Все права защищены
