17 окт. 2017 г., 09:34

Пътешествие в дълбините - част I

1.6K 0 0

Сред скалите на брега в буря могъща,

В последните мигове на огненото кълбо,

Отпиваме ние финалната глътка

От нашето младо и наивно естество.

Крилете си от злато и сребро безценни

В бурните вълни хвърляме страстно.

Тежи свободата на душите ни нетленни,

През огнено минало и бъдеще неясно.

 

Спускаме се двама във водите незнайни,

Сякаш спомен бледнеем във сън и мечта.

Времето се усуква в спирали сакрални,

Извира от дълбините на нашата душа.

Лутаме се в лабиринти от знание и прах,

В дълбокия мрак шепнем безгласно.

Търсим се в храмове на нашия крах.

На олтара убиваме бъдеще прекрасно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...