Сред скалите на брега в буря могъща,
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни
В бурните вълни хвърляме страстно.
Тежи свободата на душите ни нетленни,
През огнено минало и бъдеще неясно.
Спускаме се двама във водите незнайни,
Сякаш спомен бледнеем във сън и мечта.
Времето се усуква в спирали сакрални,
Извира от дълбините на нашата душа. ...