17.10.2017 г., 9:34

Пътешествие в дълбините - част I

1.6K 0 0

Сред скалите на брега в буря могъща,

В последните мигове на огненото кълбо,

Отпиваме ние финалната глътка

От нашето младо и наивно естество.

Крилете си от злато и сребро безценни

В бурните вълни хвърляме страстно.

Тежи свободата на душите ни нетленни,

През огнено минало и бъдеще неясно.

 

Спускаме се двама във водите незнайни,

Сякаш спомен бледнеем във сън и мечта.

Времето се усуква в спирали сакрални,

Извира от дълбините на нашата душа.

Лутаме се в лабиринти от знание и прах,

В дълбокия мрак шепнем безгласно.

Търсим се в храмове на нашия крах.

На олтара убиваме бъдеще прекрасно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...