Пътеводна светлина
ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА
/на майка ми /
Сами да сме под лунните простори,
светило мое да си в нощ и ден
като звезда, която с мен говори,
аз искам да си винаги до мен.
Душата ти катарзисна е струна,
която често дава ми криле
и сгрява всяка нежна дума
мен – твоето единствено дете.
Врати отваря твоята усмивка.
Аз искам все да чувам твоя глас.
Злината мъдростта ти я потъпква
в натрапчивия, календарен валс.
В безоблачния ден и в нощ дълбока
бъди ми пътеводна светлина!
Като морето си зеленоока,
най-хубавата майка на света!
Живота затова, че си ми дала,
пред тебе падам аз на колене
и моята признателност голяма
в стих не може да се побере.
Силвия Милева
гр. Варна
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Милева Все права защищены
