Пътеводната звезда
Когато лампите угаснат,
запалвам аз небесните звезди.
А щом мечтите ми пораснат
и Господ жив до мен се нареди,
аз литвам горе във небето
да търся тази светеща звезда,
орисана на мен - детето,
в началото на моята бразда.
Дали ще мога да позная
коя от тях се грижеше за мен?
Дали, дали е тя оная,
която ме наглежда всеки ден?
Дали е мойта пътеводна
в годините с която съм живял?
Дали в градината ми плодна
под нея аз негласно съм вървял?
По топлото ще я позная,
с което сгрява моето сърце.
И по небесната омая,
и по протегнати към мен ръце.
Спокоен горе ще остана
в прегръдките на моята звезда
и там във края ще застана
на мойта дълга жизнена бразда.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Никола,ето поредното ти хубаво стихотворение. Майстор на писането си ти - вълшебнико. Словото само те търси...
Поздрав от мен и лека нощ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И тук се досетих, че великият Петьофи също е писал по темата:
"Казват, че всеки си има звезда
И всеки угасва, угасне ли тя.
Звездите се ронят и хората с тях
Превръщат се лека - полека на прах.
Земята е гроб за звезди изгорели,
Тъй както е горб и за хората умрели.
Какво ли ще бъде след много години,
когато устанат в поросторите сини
едничък човек и едничка звезда?
А ако и тя се стопи в ноща..."
Сърдечен поздрав!: Мисана