Пътища
ПътищаПосока изток. Пътят е прашасал. Заспал е светофарът. На червено. Денят е странно дълъг и нечакан, оттук минават само ветровете. Посока запад. Губи се небето във облачно мълчание.Сивее. Отлитат птици. Някъде далече. Нощта е скъсан плащ.Реди парчета. Посока север. Тихо и студено. Мълчанието тук отдавна скита, вали отново. Дъжд, удавил време, удавил даже себе си. Не спира. Посока юг. От слънцето боли ме. Горят огньове. Ала не догарят. Стоя в средата. Пътищата дишат. Пристъпвам. Плаха спирам се. Оставам.
|
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
