juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
25 июн. 2008 г., 06:02

Пътища

1.1K 0 9

                                        Пътища

                            Посока изток. Пътят е прашасал.

                            Заспал е светофарът. На червено.

                            Денят е странно дълъг и нечакан,

                            оттук минават само ветровете.

                            Посока запад. Губи се небето

                            във облачно мълчание.Сивее.

                            Отлитат птици. Някъде далече.

                            Нощта е скъсан плащ.Реди парчета.

                            Посока север. Тихо и студено.

                            Мълчанието тук отдавна скита,

                            вали отново. Дъжд, удавил време,

                            удавил даже себе си. Не спира.

                            Посока юг. От слънцето боли ме.

                            Горят огньове. Ала не догарят.

                            Стоя в средата. Пътищата дишат.

                            Пристъпвам. Плаха спирам се. Оставам.

                               

 

                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0