juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
Jun 25, 2008, 6:02 AM

Пътища

  Poetry
1.1K 0 9

                                        Пътища

                            Посока изток. Пътят е прашасал.

                            Заспал е светофарът. На червено.

                            Денят е странно дълъг и нечакан,

                            оттук минават само ветровете.

                            Посока запад. Губи се небето

                            във облачно мълчание.Сивее.

                            Отлитат птици. Някъде далече.

                            Нощта е скъсан плащ.Реди парчета.

                            Посока север. Тихо и студено.

                            Мълчанието тук отдавна скита,

                            вали отново. Дъжд, удавил време,

                            удавил даже себе си. Не спира.

                            Посока юг. От слънцето боли ме.

                            Горят огньове. Ала не догарят.

                            Стоя в средата. Пътищата дишат.

                            Пристъпвам. Плаха спирам се. Оставам.

                               

 

                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0