19 нояб. 2009 г., 14:23

Пътища

833 0 8

Широки булеварди, осветени

от лампи и изкуствени слънца

и улички, небрежно подредени,

със скрити зад прозорците цветя.

 

Пътечки горски, кътчета незнайни

и пътища широки сред поля...

Ревниво крият всички свойте тайни

и мамят те с измислени неща.

 

Пресичаш чужди друми ненадейно,

с усмивка губиш вярната следа.

Къде ли има карта чудодейна,

заместваща полярната звезда?

 

Сред трапища, руини, кални ями,

сред бурени и остри, зли треви,

пак търсиш онзи път - към свят безкраен,

където просто спира да боли.

 

И скиташ в отчаяние коварно,

пред теб е само булото на мрака,

а в мъдрото безвремие, навярно,

една пътека стъпките ти чака.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....