19 nov 2009, 14:23

Пътища

  Poesía
843 0 8

Широки булеварди, осветени

от лампи и изкуствени слънца

и улички, небрежно подредени,

със скрити зад прозорците цветя.

 

Пътечки горски, кътчета незнайни

и пътища широки сред поля...

Ревниво крият всички свойте тайни

и мамят те с измислени неща.

 

Пресичаш чужди друми ненадейно,

с усмивка губиш вярната следа.

Къде ли има карта чудодейна,

заместваща полярната звезда?

 

Сред трапища, руини, кални ями,

сред бурени и остри, зли треви,

пак търсиш онзи път - към свят безкраен,

където просто спира да боли.

 

И скиташ в отчаяние коварно,

пред теб е само булото на мрака,

а в мъдрото безвремие, навярно,

една пътека стъпките ти чака.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...