Пътища

Поэзия » Философская

907 0 9

Един ден Човекът, тъй както живял,

приключил с Живота и взел, че умрял.

Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:

- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?

Дръгливо си Петър почесал врата:

- То ту-у-у-й... Много сложно-о-о... Аз к'во да река?!

Ще питаме Господ каквото реши -

във Ад ли, във Рай ли ти да вървиш.

Тогава на Господ дочули гласа:

- Отново за всичко ли аз да реша?!

Тогава, Човече, загадка ти давам -

както ми отговориш, така ще решавам!

Ръката си Господ размахал, развял

и пътя си земен Човекът съзрял.

Там четири стъпки понявга били,

понякога стъпките двечки, сами...

- Туй, стъпките дето са четири, Боже,

Ти с мене май бил си... Да ми помогнеш...

А стъпки дето са двечки, сами...

Уверен аз бил съм! Е, сам кажи!

- Там, дето стъпките четири биват,

Добрият и Лошият Път се извиват...

Там, дето стъпките само са две-

Аз тебе, Човече, държах на ръце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZAPP (Запрян Колев)

Мъдро си го казал Зем!Поздрав!

2011-11-05T17:50:03+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Мишо, днес проследих и дебатите около твоите неща... Има хора, които са родени да оплюват.
Знаеш ли кое е мъдрото?! Че коментарите са ПОД нашите неща, а не НАД тях!
Нина, трябва винаги да е ако не многозначно, то поне двузначно, щото иначе няма интрига, а тук поне половината са точно заради нея! Какво значи статус "читател"?! Можеш да четеш навсякъде всичко и без да си официално регистриран.Ще речеш :Друго си е да ръкопляскам! Е, щом ти прави кеф...
Притчата ми я разказа един арменски поп от Пловдив още преди години. Не съм му се оплаквал / ха-ха-ха!/, просто си поговорихме.
Зем.

2011-11-05T16:19:51+02:00
sisidara (Сиси)

О, това е любимата ми притча!!!
Благодаря за интерпретацията в рими!!!

2011-11-05T15:19:21+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Много мъдро!!!
Поздравления!

2011-11-05T15:03:22+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Човек никога не знае дали Господ го носи на ръце, затова не бива да се самонадценя.
Намерих го в старите си тефтери, бях го забравил, но мисля че е актуално и на днешния ден.
Кети, бях в Хасково. Малката ми племенница счупи крак.Брат ми и снаха ми са в Германия, а мама е инвалид... Тя И беше опората, сега стана обратното...Е, прескочих и до Велинград за една вечер.
Приоритетите се менят. Това което днес е имало смисъл, утре не е актуално, щото Човек предполага, но Господ разполага...
Много пъти ми се е случвало да бъда на една ръка разстояние и не съм я протягал. Човек трябва да знае кога да се самозапира.
Благодаря ви!
Зем.

2011-11-05T14:36:28+02:00