ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
5 нояб. 2011 г., 12:49

Пътища 

  Поэзия » Философская
5.0 (4)
755 0 9
Един ден Човекът, тъй както живял,
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата:
- То ту-у-у-й... Много сложно-о-о... Аз к'во да река?!
Ще питаме Господ каквото реши -
във Ад ли, във Рай ли ти да вървиш.
Тогава на Господ дочули гласа:
- Отново за всичко ли аз да реша?!
Тогава, Човече, загадка ти давам -
както ми отговориш, така ще решавам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
  • ruba (Руми Бакърджиева) Благословена тишина
    Благословена тишина
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • stivi797 (Стефан Янев) Чужой мир 1984
    Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »