Първият миг на срещата

беше като удар от светкавица.

Не че знам как е удар от светкавица,

но съм сигурна, че е точно така.

Блясък и всичко в мен се размести.

Или се намести

и стана както е било преди

(още в макета на моето Аз)?

Започнах да търся пъзела.

Оказа се, че всяко парченце

бе скрито на необичайни места.

Като малки играехме тази игра –

някой вървеше напред

поставяйки знаци за скрити писъмца

( в които откривахме себе си).

Ти –

моя Съдба,

вървиш пред мен,

а аз си мисля, че съм в лабиринт,

а ти като Ариадна

размотаваш кълбото…

До изхода!

Пъзела почти го събрах.

Остана ми само образа

на моето Истинско Аз!