Първият миг на срещата
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести.
Или се намести
и стана както е било преди
(още в макета на моето Аз)?
Започнах да търся пъзела.
Оказа се, че всяко парченце
бе скрито на необичайни места.
Като малки играехме тази игра –
някой вървеше напред
поставяйки знаци за скрити писъмца
( в които откривахме себе си).
Ти –
моя Съдба,
вървиш пред мен,
а аз си мисля, че съм в лабиринт,
а ти като Ариадна
размотаваш кълбото…
До изхода!
Пъзела почти го събрах.
Остана ми само образа
на моето Истинско Аз!
© Слава Костадинова All rights reserved.