26 апр. 2013 г., 23:56

Пътуваме

1.4K 0 2

 

Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...

След нас умират мигове, насреща други идват.

Отиват си надеждите и тихо на сбогуване

една сълза отронваме без никой да ни види.

 

Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме?

Уж нещо ново търсим, а ето пак сме същите.

Напускат ни приятели, но ние и не чуваме

как "сбогом" ни прошепват без да се обръщат.

 

Пътуваме, но докога попътен дъжд ще ни вали?

Ще свикнат ли очите ни да виждат и във мрака?

Ще се завърнем някога, щом болката ни отболи,

но някой с предано сърце дали ще ни очаква?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...