26.04.2013 г., 23:56

Пътуваме

1.4K 0 2

 

Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...

След нас умират мигове, насреща други идват.

Отиват си надеждите и тихо на сбогуване

една сълза отронваме без никой да ни види.

 

Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме?

Уж нещо ново търсим, а ето пак сме същите.

Напускат ни приятели, но ние и не чуваме

как "сбогом" ни прошепват без да се обръщат.

 

Пътуваме, но докога попътен дъжд ще ни вали?

Ще свикнат ли очите ни да виждат и във мрака?

Ще се завърнем някога, щом болката ни отболи,

но някой с предано сърце дали ще ни очаква?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...