Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...
След нас умират мигове, насреща други идват.
Отиват си надеждите и тихо на сбогуване
една сълза отронваме без никой да ни види.
Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме?
Уж нещо ново търсим, а ето пак сме същите.
Напускат ни приятели, но ние и не чуваме
как "сбогом" ни прошепват без да се обръщат.
Пътуваме, но докога попътен дъжд ще ни вали?
Ще свикнат ли очите ни да виждат и във мрака?
Ще се завърнем някога, щом болката ни отболи,
но някой с предано сърце дали ще ни очаква?