26 abr 2013, 23:56

Пътуваме

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

 

Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...

След нас умират мигове, насреща други идват.

Отиват си надеждите и тихо на сбогуване

една сълза отронваме без никой да ни види.

 

Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме?

Уж нещо ново търсим, а ето пак сме същите.

Напускат ни приятели, но ние и не чуваме

как "сбогом" ни прошепват без да се обръщат.

 

Пътуваме, но докога попътен дъжд ще ни вали?

Ще свикнат ли очите ни да виждат и във мрака?

Ще се завърнем някога, щом болката ни отболи,

но някой с предано сърце дали ще ни очаква?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...