23 окт. 2005 г., 10:17

Пътуване

1.3K 0 0

 Пътувам в пъстроцветната дъга на очите ти,
прелитам планини и се сливам с мечтите ти!

Състезавам се безмилостно със сълзите ти,
тръпна в екстаз при уединението на душите ни!

Пътувам във време и пространство,
ирисите ти пренасят ме в блажено царство...

Устните ти ме изгарят безспир,
в сърцето ми се възцарява незабавен мир!

Пръстите ти волни като криле на пеперуда
обхождат тялото ми докарвайки го до полуда.

Косите ти разпиляващи се по гърдите мои безразборно
постигат мисията си крайно отговорно !

Краката ти притискащи ме плътно като в "затвор",
целувките ти обаче нашепват за безбрежие ,простор!

Потопена в теб ,обгърната и защитена,
желая те неустоимо отново и отново мога само да простена! 
24.09.2005 ( Westbrook,USA)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...