Пътуване
Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.
Пътувам със теб, а ти си до мен,
ръката ти нежно обгръща ме в плен,
струи от очите ни топло небе
и нашата обич едва ли ще спре.
Пътувам със теб и не искам покой,
додето си в мен, аз нямам застой,
додето те дишам и нежно шептя,
във мен ще си ти и в мойта душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
