24.11.2009 г., 16:23

Пътуване

2.5K 0 4

Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.

Пътувам със теб, а ти си до мен,
ръката ти нежно обгръща ме в плен,
струи от очите ни топло небе
и нашата обич едва ли ще спре.

Пътувам със теб и не искам покой,
додето си в мен, аз нямам застой,
додето те дишам и нежно шептя,
във мен ще си ти и в мойта душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Ангел, Веси, Валя, Нежна струна за хубавите пожелания.
    Аластор - трогната съм от поетичния ти коментар - разсмя ме от сърце


  • Пътувам със тебе колата лети
    волана си пуснал, прегръщаш ме ти,
    магия и огън във тебе открих,
    целуваш ме нежно след всеки мой стих.

    Пътувам със теб и ти запленен
    колана ми махаш и цял зачервен
    пътя не гледаш, а гледаш във мен
    ръцете ти нежно държат ме във плен.

    Пътувам със теб и нямам покой
    колата се люшка на всеки завой,
    вече не дишам, дори не шептя,
    че цопнахме с тебе във вира сега.

    ПП. Когато пътувате си сложете си коланите и по-кротко с газта,
    а в дъжда намалете скоростта, или по добре спрете и се целувайте докато спре да вали )

  • Влюбено е...
    Никога да не спира обичта ви!
  • Стопли ме!!!
    Благодаря ти, Ев!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...