24.11.2009 г., 16:23 ч.
Пътуване
Пътувам със теб през полета, гори,
в простора безкраен дъждът ни вали,
усещам магично как теб те открих,
със вятъра, вплел във косите ни стих.
Пътувам със теб, а ти си до мен,
ръката ти нежно обгръща ме в плен,
струи от очите ни топло небе
и нашата обич едва ли ще спре.
Пътувам със теб и не искам покой,
додето си в мен, аз нямам застой,
додето те дишам и нежно шептя,
във мен ще си ти и в мойта душа.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Пътувам със тебе колата лети
волана си пуснал, прегръщаш ме ти,
магия и огън във тебе открих,
целуваш ме нежно след всеки мой стих.
Пътувам със теб и ти запленен
колана ми махаш и цял зачервен
пътя не гледаш, а гледаш във мен
ръцете ти нежно държат ме във плен.
Пътувам със теб и нямам покой
колата се люшка на всеки завой,
вече не дишам, дори не шептя,
че цопнахме с тебе във вира сега.
ПП. Когато пътувате си сложете си коланите и по-кротко с газта,
а в дъжда намалете скоростта, или по добре спрете и се целувайте докато спре да вали
)
-
Влюбено е...
Никога да не спира обичта ви! -
Стопли ме!!!
Благодаря ти, Ев!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аластор - трогната съм от поетичния ти коментар - разсмя ме от сърце