Пътуване
П Ъ Т У В А Н Е
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът.
Отиват си годините, нарамили
мечти и радост, обич и тъга.
Отиват си , цвета от нас ограбили
и втурвам се след тях и аз сега.
Да спра мига на парещите пясъци
и мургавия ден да задържа!
Да се разтворя цяла без остатъци
и волна като песен да кръжа...
Събира плод поредната орисница,
напълнила и двете си ръце
и през гората в пъстроцветна листница
пътува пак към моето сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
