Apr 23, 2015, 6:18 PM

Пътуване

  Poetry » Other
549 0 12

                       П Ъ Т У В А Н Е

                                  

 

                                                             Отиват си годините – орисници.

                                                             Напуска всяка вечния ти път.

                                                             Земя, без тебе ще са само скитници,

                                                             че част са те от топлата ти плът.

 

                                                             Отиват си годините, нарамили

                                                             мечти и радост, обич и тъга.

                                                             Отиват си , цвета от нас ограбили

                                                             и втурвам се след тях и аз сега.

 

                                                             Да спра мига на парещите пясъци

                                                             и мургавия ден да задържа!

                                                             Да се разтворя цяла без остатъци

                                                             и волна като песен да кръжа...

 

                                                             Събира плод поредната орисница,

                                                             напълнила и двете си ръце

                                                             и през гората в пъстроцветна листница

                                                             пътува пак към моето сърце...

                                     

                                                       

                                                                                                                                                        

                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям написаното от Ангел! Поздрави и от мен за прекрасния стих с мъдро и актуално послание!
  • Сеси, Ваня, Раде - благодаря ви, че ме удостоихте с внимание и
    за позитивните ви коментари! Бог щедро да ви възнагради!
    Поздрав и ползотворен ден!
  • Да, Стойне!Годините все по–бързо се превръщат в спомени и се утаяват където им е мястото – в сърцата...Затовя болят! Хубаво си го написала!
  • Вълнуващо хубаво и правдиво!поздравления!
  • Прочетох с удоволствие!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...