23.04.2015 г., 18:18 ч.

Пътуване 

  Поезия » Друга
330 0 12

                       П Ъ Т У В А Н Е

                                  

 

                                                             Отиват си годините – орисници.

                                                             Напуска всяка вечния ти път.

                                                             Земя, без тебе ще са само скитници,

                                                             че част са те от топлата ти плът.

 

                                                             Отиват си годините, нарамили

                                                             мечти и радост, обич и тъга.

                                                             Отиват си , цвета от нас ограбили

                                                             и втурвам се след тях и аз сега.

 

                                                             Да спра мига на парещите пясъци

                                                             и мургавия ден да задържа!

                                                             Да се разтворя цяла без остатъци

                                                             и волна като песен да кръжа...

 

                                                             Събира плод поредната орисница,

                                                             напълнила и двете си ръце

                                                             и през гората в пъстроцветна листница

                                                             пътува пак към моето сърце...

                                     

                                                       

                                                                                                                                                        

                                                           

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям написаното от Ангел! Поздрави и от мен за прекрасния стих с мъдро и актуално послание!
  • Сеси, Ваня, Раде - благодаря ви, че ме удостоихте с внимание и
    за позитивните ви коментари! Бог щедро да ви възнагради!
    Поздрав и ползотворен ден!
  • Да, Стойне!Годините все по–бързо се превръщат в спомени и се утаяват където им е мястото – в сърцата...Затовя болят! Хубаво си го написала!
  • Вълнуващо хубаво и правдиво!поздравления!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Мили приятели, благодаря ви за посещението и категоричните коментари!Вие сте чудесни!Изпълнихте сърцето ми с топлина!
    Желая ви приятна вечер!
  • "Да спра мига на парещите пясъци
    и мургавия ден да задържа!"

    Прекрасни мисли и прекрасни думи
    и чувството е близко до сърцето ми.
    Годините изнизват се безшумно
    подреждайки носталгия в куплети...
  • Смислено и образно стихотворение за настъпващата старост,Стойне!
    Красиво написана и поднесена с кръстосано римуване на строфата!
    Ти добре го можеш!Доказала си го!Харесах и оценявам по достойнство!
    Поздрави от мен и хубава априлска вечер!
  • Ех, че хубаво, Стойне! Мисана вече е избрал куплета, който и аз харесах много, но то цялото е прекрасно! Топла прегръдка!
  • За годините и пътя начертан ни от Бога!!!Хареса ми целият стих от начало до край!!!Поздрави приятелко!!!
  • "Земя, без тебе ще са само скитници,
    че част са те от топлата ти гръд"
    Харесах ! Поздрав!
  • Отново много силно и истинско стихотворение за годините правиш, Тони!

    "Да спра мига на парещите пясъци
    и мургавия ден да задържа!
    Да се разтворя цяла без остатъци
    и волна като песен да кръжа..."

    Великолепен и емблематичен за цялата творба куплет, изтъкан от ярка образност. Него оставям в паметта си.

    Благодаря за насладата, Поетесо!
Предложения
: ??:??