23.04.2015 г., 18:18

Пътуване

550 0 12

                       П Ъ Т У В А Н Е

                                  

 

                                                             Отиват си годините – орисници.

                                                             Напуска всяка вечния ти път.

                                                             Земя, без тебе ще са само скитници,

                                                             че част са те от топлата ти плът.

 

                                                             Отиват си годините, нарамили

                                                             мечти и радост, обич и тъга.

                                                             Отиват си , цвета от нас ограбили

                                                             и втурвам се след тях и аз сега.

 

                                                             Да спра мига на парещите пясъци

                                                             и мургавия ден да задържа!

                                                             Да се разтворя цяла без остатъци

                                                             и волна като песен да кръжа...

 

                                                             Събира плод поредната орисница,

                                                             напълнила и двете си ръце

                                                             и през гората в пъстроцветна листница

                                                             пътува пак към моето сърце...

                                     

                                                       

                                                                                                                                                        

                                                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям написаното от Ангел! Поздрави и от мен за прекрасния стих с мъдро и актуално послание!
  • Сеси, Ваня, Раде - благодаря ви, че ме удостоихте с внимание и
    за позитивните ви коментари! Бог щедро да ви възнагради!
    Поздрав и ползотворен ден!
  • Да, Стойне!Годините все по–бързо се превръщат в спомени и се утаяват където им е мястото – в сърцата...Затовя болят! Хубаво си го написала!
  • Вълнуващо хубаво и правдиво!поздравления!
  • Прочетох с удоволствие!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...