23 abr 2015, 18:18

Пътуване

  Poesía » Otra
555 0 12

                       П Ъ Т У В А Н Е

                                  

 

                                                             Отиват си годините – орисници.

                                                             Напуска всяка вечния ти път.

                                                             Земя, без тебе ще са само скитници,

                                                             че част са те от топлата ти плът.

 

                                                             Отиват си годините, нарамили

                                                             мечти и радост, обич и тъга.

                                                             Отиват си , цвета от нас ограбили

                                                             и втурвам се след тях и аз сега.

 

                                                             Да спра мига на парещите пясъци

                                                             и мургавия ден да задържа!

                                                             Да се разтворя цяла без остатъци

                                                             и волна като песен да кръжа...

 

                                                             Събира плод поредната орисница,

                                                             напълнила и двете си ръце

                                                             и през гората в пъстроцветна листница

                                                             пътува пак към моето сърце...

                                     

                                                       

                                                                                                                                                        

                                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям написаното от Ангел! Поздрави и от мен за прекрасния стих с мъдро и актуално послание!
  • Сеси, Ваня, Раде - благодаря ви, че ме удостоихте с внимание и
    за позитивните ви коментари! Бог щедро да ви възнагради!
    Поздрав и ползотворен ден!
  • Да, Стойне!Годините все по–бързо се превръщат в спомени и се утаяват където им е мястото – в сърцата...Затовя болят! Хубаво си го написала!
  • Вълнуващо хубаво и правдиво!поздравления!
  • Прочетох с удоволствие!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...