2 сент. 2011 г., 22:07
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които
пътуваме задъхани през своите години
и в нощите им търсим във звездите
очи и образи - като комети минали.
Зад нас остават пътища и вятър,
целувката на първата ни истина.
Посаденото дръвче. На птиците гнездата
и ехото от спомени, в тишината простенало. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация