M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
2 сент. 2011 г., 22:07

Пътуване 

  Поэзия
847 0 3

Хубаво е, че в живота има

едно завръщане, което чакаме.

Отключена врата и две ръце -

нежно протегнати в мрака.

 

Всички ние сме пътници, които

пътуваме задъхани през своите години

и в нощите им търсим във звездите

очи и образи - като комети минали.

 

Зад нас остават пътища и вятър,

целувката на първата ни истина.

Посаденото дръвче. На птиците гнездата

и ехото от спомени, в тишината простенало.

 

Пътуваме, а този впряг на времето

по пътя на сълзите пак ни връща,

към стария чардак, като калпак прихлупен

над дървения праг на бащината къща.

 

Ще прокапе капчукът в душата ни

с натежалите капки от нечий живот.

Ще потъне в очите ни стряхата,

посипана в прах от дългия път...

 

Пътуваме, такава е човешката ни същност,

тя иска ние да бъдем щастливи.

Вървим напред, а мислите ни връщат,

към всичко изживяно, мило и красиво...

 

Хубаво е в живота ни да има

едно завръщане, което някого някъде чака.

И две ръце протегнати -

да разплачат тишината.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??