Пътуване
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които
пътуваме задъхани през своите години
и в нощите им търсим във звездите
очи и образи - като комети минали.
Зад нас остават пътища и вятър,
целувката на първата ни истина.
Посаденото дръвче. На птиците гнездата
и ехото от спомени, в тишината простенало.
Пътуваме, а този впряг на времето
по пътя на сълзите пак ни връща,
към стария чардак, като калпак прихлупен
над дървения праг на бащината къща.
Ще прокапе капчукът в душата ни
с натежалите капки от нечий живот.
Ще потъне в очите ни стряхата,
посипана в прах от дългия път...
Пътуваме, такава е човешката ни същност,
тя иска ние да бъдем щастливи.
Вървим напред, а мислите ни връщат,
към всичко изживяно, мило и красиво...
Хубаво е в живота ни да има
едно завръщане, което някого някъде чака.
И две ръце протегнати -
да разплачат тишината.
© Миночка Митева All rights reserved.
