Вървя… трънлив пред мен е пътят -
тук камък, там бодливи храсти.
Един ме срещне и отмине,
друг едва изрича „Здрасти”.
Вървя… не ме смущава пътят,
препятствия различни, знам, ще крие.
По-важно е да дам на всеки срещнат
от моята надежда да отпие!
Вървя… и давам – както и когато мога.
Не може мракът вън да ме уплаши.
В мен Бог от добрината Си е вложил.
Гребете, хора, с пълни чаши!
Вървя… лица край мен минават -
обидени и наранени… непростили.
Аз пък – от любовта си ще им давам,
дано за прошка да намерят сили!
Вървя… и времето едно е –
ту хлад пронизва ме, ту жега става.
Но моето сърце прелива с вяра,
готово с време и без време да я дава!
Вървя… посядам на завоя.
Една ли стръмнина превзех?! Почивам.
Събирам сили, на Исус се моля,
в уюта на ръцете Му се скривам!
Вървя… там чакат ме отново
лица – на болни и самотни.
Ще ги намеря и от Божието Слово
надежда ще им дам – да са свободни!
Вървя… знам, дълъг ще е пътят.
И все ще има и добри, и лоши хора.
Е, аз пък ще им давам радостта си
и думи на живот ще им говоря!
Вървя… умората я няма,
аз знам с Кого поела съм нагоре.
От Неговата милост ще раздавам
на всички тъжни, утеснени хора!
Вървя… на края знам, ме чака
Отец ми – да ме сгуши щом пристигна.
От нозете ми прахта да поизтърси
и в ръцете Си високо да ме вдигне!
© Галина Пенева Все права защищены