Вървя… трънлив пред мен е пътят -
тук камък, там бодливи храсти.
Един ме срещне и отмине,
друг едва изрича „Здрасти”.
Вървя… не ме смущава пътят,
препятствия различни, знам, ще крие.
По-важно е да дам на всеки срещнат
от моята надежда да отпие!
Вървя… и давам – както и когато мога.
Не може мракът вън да ме уплаши.
В мен Бог от добрината Си е вложил.
Гребете, хора, с пълни чаши! ...