Иринакис (Ирина Колева)
83 4369
8 июн. 2021 г., 16:51  

Пътуване към периферията на нощта 

  Поэзия
917 4 15

С Ив...

 

Ив...:

Сякаш е обикновена вечер,

но въздухът трепти и залезът е ултравиолетов.

А към посоките на мрака пропълзяват дългите вечерни змии.

Мотрисите, заети да преместят бъдещето с още нощ нататък. 

И в осветените купета пътуват нашите изображения.

В различни влакове,

различни направления с надлежно очертани коловози.

Пътуват всъщност други хора -

по виадуктите, 

над речните корита,

край входовете, през които аз и ти минаваме сега,

за да наситим нощната прохлада 

и да докоснем погледите си в секундата, която ни остава,

преди да се превърнем в привидения. 

Микроскопично малки, звездни очертания от два огромни свята,

в наводнението на електрическите цветове, заливащо пресечките и сградите. 

Секунда топлина, докато влаковете преминават 

и полъхът след нас затваря времето,

в което аз излизам от нощта,

а ти вървиш към мен.

И градовете не заспиват. 

 

Иринакис:

Понеже знам, че градовете не заспиват, 

пътувам във последната мотриса 

към периферията на нощта, където ивица 

новородено слънце се провира. 

Бетонът на траверсите хладнее 

и резките температурни амплитуди 

напукват вените на пътищата нощни, 

а заревото ги лекува със *кинцуги. 

И сякаш е обикновено утрото,

но е облякло ексцентрична сянка,

и покровителствува моето пътуване

през светлата проекция на мрака. 

През хлипането на заспиващите проститутки, 

през занулените броячи на такситата, 

през неизчистените след пияниците улици, 

през миризмите на сергиите за риба. 

Внезапно хлътвам в стъкления улей, 

от който изтъркулват се минутите, 

ведно с милиардите човешки песъчинки. 

Пътуването ми се трансформира в лутане. 

Но знам, че пръстът, който те посочи 

ще завърти часовника обратно 

и аз ще продължавам да те търся 

без оглед на умората на пясъка. 

Защото чакаш в периферията на нощта 

пътуването ми към теб да свърши, 

да те позная, да повярвам на ръцете ти 

и да поемем заедно към тъмното. 

 

https://youtu.be/fSVqVFU4E-k

 

*кинцуги - японски метод, при който счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със злато, сребро или платина. 

 

© Ирина Колева Все права защищены

Свързани произведения
Пътуване към края на нощта
iren5 (Ирен) iren5
Коллажи » Другие
Пътуване към края на нощта
  1141  4  6 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, Таня 🥀
  • Харесва ми!
    Поздравления!!!
  • Да, гледаме различно, но виждаме едно и също. Или поне така се опитахме. Благодаря ти, Роси! 🌹
  • Харесва ми опитът! Една и съща мисъл, два различни стила.
  • Радвам се, Петър! Химия си е...🙂 Благодаря ти!
  • Дени, права си. Но тук нямахме предвид да правим дует. Ив ме провокира с тази музика и с виждането си към нея. Понеже все се оплаквам, че рядко ме спохожда муза 🤭 Бях сигурна, че не е възможно, но всъщност той беше вдъхновението ми, наистина. Първо си казах "аааа, не!", но после се изненадах колко естествено ми беше да отговоря😀
    Затова има разминаване , но без него нямаше и ред да напиша. Добро да е и твоето утро 🌞☕🌹
  • Не само добър опит,.. ами МНОГО успешно се е получило...Поздравления...
  • Интересно е, ама аз мисля, че в една дуетна творба, един от двамата е трябвало да направи компромис с римите или липсата на такива, иначе става все едно единия пее рок, а другия чалга. Това за мен де. Не харесвам вертикални прози, но смисълът е интересен. Частта на Ирина много готина. Добро утро!
  • Тихо, ще ни чуят!
    Бива го....😊
  • Ох, имаме си колаж! Ирен 💋
    Скити, Антон, радваме се, че ви хареса 🥀
    Всяко пътуване е надежда, магия, очакване, дори и когато е в неизвестна посока. А аз имам пристрастие към гарите 🙂

    Асенчо, приятно ме изненадваш! Дори и аз понякога хлипам преди сън. И мисля си...дали не ми се полага предимство пред тях. При този, който ще ги оправи 🤭
    Мини, благодяря! 🤗Беше на шега тази игра с Ив и за мен беше приключение да разгледам и опозная неговия свят.

    Гени и аз харесвам римуваната поезия или може би още не мога да избягам от нея. А понякога ми се иска. Да, наистина пиша по-твърдо в не много типичен женски стил, но и това има обяснение. Не напразно планетата ми покровител е Марс😉 Много ти благодаря! 💖
  • Ир, твоята част е съвършена (понеже харесвам римуваната поезия), само ти можеш да пишеш в този стил, който е присъщ за мъжете. Но при теб винаги се получава, поздравления!
  • Магично пътуване с ускорен пулс към тайните на нощта и сътворение на вълшебен преход към настъпващият ден! Много сте добри, прочетох с удоволствие!
  • Защо хлипат заспиващите проститутки?
    Познавам един дето може да ги вкара в правия път...
  • Красиво, образно! Браво!
    Май някой е повисял повечко на ЖП гарата
  • Сътворили сте едно вълшебно пътуване! Като магия е! Поздрав и на двама ви! Получило се е много красиво!
Предложения
: ??:??