Пътуване към периферията на нощта
С Ив...
Ив...:
Сякаш е обикновена вечер,
но въздухът трепти и залезът е ултравиолетов.
А към посоките на мрака пропълзяват дългите вечерни змии.
Мотрисите, заети да преместят бъдещето с още нощ нататък.
И в осветените купета пътуват нашите изображения.
В различни влакове,
различни направления с надлежно очертани коловози.
Пътуват всъщност други хора -
по виадуктите,
над речните корита,
край входовете, през които аз и ти минаваме сега,
за да наситим нощната прохлада
и да докоснем погледите си в секундата, която ни остава,
преди да се превърнем в привидения.
Микроскопично малки, звездни очертания от два огромни свята,
в наводнението на електрическите цветове, заливащо пресечките и сградите.
Секунда топлина, докато влаковете преминават
и полъхът след нас затваря времето,
в което аз излизам от нощта,
а ти вървиш към мен.
И градовете не заспиват.
Иринакис:
Понеже знам, че градовете не заспиват,
пътувам във последната мотриса
към периферията на нощта, където ивица
новородено слънце се провира.
Бетонът на траверсите хладнее
и резките температурни амплитуди
напукват вените на пътищата нощни,
а заревото ги лекува със *кинцуги.
И сякаш е обикновено утрото,
но е облякло ексцентрична сянка,
и покровителствува моето пътуване
през светлата проекция на мрака.
През хлипането на заспиващите проститутки,
през занулените броячи на такситата,
през неизчистените след пияниците улици,
през миризмите на сергиите за риба.
Внезапно хлътвам в стъкления улей,
от който изтъркулват се минутите,
ведно с милиардите човешки песъчинки.
Пътуването ми се трансформира в лутане.
Но знам, че пръстът, който те посочи
ще завърти часовника обратно
и аз ще продължавам да те търся
без оглед на умората на пясъка.
Защото чакаш в периферията на нощта
пътуването ми към теб да свърши,
да те позная, да повярвам на ръцете ти
и да поемем заедно към тъмното.
https://youtu.be/fSVqVFU4E-k
*кинцуги - японски метод, при който счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със злато, сребро или платина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Колева Все права защищены
