Пътя към теб

16 дек. 2006 г., 06:38

Поэзия

927 0 1

Малка пътечка се вие,
Над нея виелица вие.
Снежинки от небето се сипят,
Но пътечката не ще засипят.

Щом я докосне снежинка,
В нея стопена ще заспинка.
Не ще успее лед да остане,
Жар кристала ще обхване.

В недрата й, като във вени,
Препускат чувства окрилени.
Не позволяват студ да я скове,
Радват се на снежното небе.

Таз мъничка пътечка ще поема,
Нишката на любовта с мен ще взема.
С нея до сърцето ти ще стигна.
Ще пътувам без да мигна.

От сърцето ти парчетата разбити
Ще открия – под снега са скрити.
И ще ги съшия със своята любов.
Не! Не казвай, че не си готов!

Ще ти разкажа приказка за рая.
Ще ме обикнеш още преди края.
Огън в тебе ще запаля,
Но душата ти не ще опаря.

Ще те пазя като двете си очи,
Но ако за миг заплача ми прости.
От щастие ще са тез сълзи –
От щастие, че с мен си ти.

Пътя към теб

Свързани произведения

Комментарии

Предложения