16 дек. 2006 г., 06:38

Пътя към теб

1.3K 0 1
Малка пътечка се вие,
Над нея виелица вие.
Снежинки от небето се сипят,
Но пътечката не ще засипят.

Щом я докосне снежинка,
В нея стопена ще заспинка.
Не ще успее лед да остане,
Жар кристала ще обхване.

В недрата й, като във вени,
Препускат чувства окрилени.
Не позволяват студ да я скове,
Радват се на снежното небе.

Таз мъничка пътечка ще поема,
Нишката на любовта с мен ще взема.
С нея до сърцето ти ще стигна.
Ще пътувам без да мигна.

От сърцето ти парчетата разбити
Ще открия – под снега са скрити.
И ще ги съшия със своята любов.
Не! Не казвай, че не си готов!

Ще ти разкажа приказка за рая.
Ще ме обикнеш още преди края.
Огън в тебе ще запаля,
Но душата ти не ще опаря.

Ще те пазя като двете си очи,
Но ако за миг заплача ми прости.
От щастие ще са тез сълзи –
От щастие, че с мен си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е, прекрасно!!! Много ме развълнува. Вече няколко пъти го препрочитам. Браво!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...