3 февр. 2005 г., 11:30

Пътя на любовта

2K 0 0
Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от дъжда, роди се в цветове ,
сияние от Светлина в Луната,
от сълзи прах на земни ветрове....

“Не си отивай”-каза ти.
И тръгна си сама....
Молбата ми Молитва е:
Прости!
Не се оттегляй в своята тъга,
не ме оставяй на студената земя.
След допира до твойта Светлина,
душата ми огря се с ....топлина.
От мълчаливо ехо плаче моя зов-
Обичам те! При мене остани,
дарила ме с любов,
попила с нежност
мъжките сълзи...

Не си отивай”-каза ти.
И тръгна си сама....
Но чу ли моята молитвена молба?
Обичам те! Прости!

Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от сълзи, роди се от цветята,
пътека от Любов, повела ни към Синевата,
очакваща ни тихо между Небето и Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивомир Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...