Пътят
ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив.
Слънцето щедро прежуря отгоре,
въздухът тегне, обвит в мараня.
В мене напира инат непокорен.
Там, във сърцето, припламва главня.
Впрягам усилия, твърдост и воля;
сила калявам, досущ като мъж.
Цел отстоявам, не хленча, не моля.
Падам, но ставам – дъга съм след дъжд.
Бавно изкачвам последните стъпки.
Плащам успеха с висока цена -
маската стара на смела и дръзка
крие дълбоко ранима жена.
Чужди не са ми ни крехкост, ни нежност;
често треперя от студ и от страх.
Пътят, обаче, открива безбрежност -
него ще следвам, във болка и в смях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
