ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив.
Слънцето щедро прежуря отгоре,
въздухът тегне, обвит в мараня.
В мене напира инат непокорен.
Там, във сърцето, припламва главня.
Впрягам усилия, твърдост и воля;
сила калявам, досущ като мъж.
Цел отстоявам, не хленча, не моля. ...