Пътят

23 nov 2014, 12:14

Poesía » Otra

983 0 7

ПЪТЯТ

Пътят е дълъг и стръмен, и кален.

Почвата става на пясък ронлив.

Хвърлям баласта на всичко банално.

Погледът, онзи, загърбвам сълзлив.

Слънцето щедро прежуря отгоре,

въздухът тегне, обвит в мараня.

В мене напира инат непокорен.

Там, във сърцето, припламва главня.

Впрягам усилия, твърдост и воля;

сила калявам, досущ като мъж.

Цел отстоявам, не хленча, не моля.

Падам, но ставам – дъга съм след дъжд.

Бавно изкачвам последните стъпки.

Плащам успеха с висока цена -

маската стара на смела и дръзка

крие дълбоко ранима жена.

Чужди не са ми ни крехкост, ни нежност;

често треперя от студ и от страх.

Пътят, обаче, открива безбрежност -

него ще следвам, във болка и в смях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

velikataniki (Николина Милева)

2014-11-24T17:36:39+02:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

2014-11-24T13:54:21+02:00

Не пристягай прекалено бронята и шлема, защото пътя е нищо без онова, което срещаш по него. А и гледката е невероятна.
djudjii (Жанет Велкова)

2014-11-24T11:20:03+02:00

Попътен вятър, Ани.
Напред, въпреки всичко.
Хубаво е, да.
poem_lady (Фери)

2014-11-24T09:54:28+02:00

Пожелавам ти успех и....дерзай! Твоята сила няма кой да я сломи. Това се казва истинска жена- непобедима и непоколебима, с ясно поставена цел, която преследва с цената на нежността и крехкостта си! Адмирации!
rajsun (Райчо Русев)

2014-11-23T18:08:03+02:00

И добри срещи по пътя, Ани!
Anita765 (Ани Монева)

2014-11-23T17:37:41+02:00

Хубаво е!
Eia (Росица Танчева)

2014-11-23T12:25:04+02:00

"Слънцето щедро прежуря отгоре,
въздухът тегне, обвит в мараня.
В мене напира инат непокорен.
Там, във сърцето, припламва главня."
Браво!