anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
23.11.2014 г., 12:14 ч.

Пътят 

  Поезия » Друга
955 0 7

ПЪТЯТ

 

Пътят е дълъг и стръмен, и кален.            

Почвата става на пясък ронлив.

Хвърлям баласта на всичко банално.

Погледът, онзи, загърбвам сълзлив.

 

Слънцето щедро прежуря отгоре,

въздухът тегне, обвит в мараня.

В мене напира инат непокорен.

Там, във сърцето, припламва главня.

 

Впрягам усилия, твърдост и воля;

сила калявам, досущ като мъж.

Цел отстоявам, не хленча, не моля.

Падам, но ставам – дъга съм след дъжд.

 

Бавно изкачвам последните стъпки.

Плащам успеха с висока цена -

маската стара на смела и дръзка

крие дълбоко ранима жена.

 

Чужди не са ми ни крехкост, ни нежност;

често треперя от студ и от страх.

Пътят, обаче, открива безбрежност -

него ще следвам, във болка и в смях.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не пристягай прекалено бронята и шлема, защото пътя е нищо без онова, което срещаш по него. А и гледката е невероятна.
  • Попътен вятър, Ани.
    Напред, въпреки всичко.
    Хубаво е, да.
  • Пожелавам ти успех и....дерзай! Твоята сила няма кой да я сломи. Това се казва истинска жена- непобедима и непоколебима, с ясно поставена цел, която преследва с цената на нежността и крехкостта си! Адмирации!
  • И добри срещи по пътя, Ани!
  • Хубаво е!
  • "Слънцето щедро прежуря отгоре,
    въздухът тегне, обвит в мараня.
    В мене напира инат непокорен.
    Там, във сърцето, припламва главня."
    Браво!
Предложения
: ??:??