20 июл. 2013 г., 18:30  

Пътят

1.2K 0 4

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието,
а само го преоткривам.
Ставам по-силна.
Жълтата лента разделя
платното на две –
части от едно цяло.
Сливат се със зеленината.
Сякаш едното,
без другото не може.
Иска ми се
да го нарисувам –
пътя, който така
ме вдъхнови,
че седнах
да го опиша.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Кръстина, хубаво е, когато другият насреща усети нещата, види ги, сякаш душата си му даваш
  • На моменти искам да го нарисувам.

    Пътя. Да го покажа на себе си.

    „Ето, виж. То Е!“

    И тогава да се запитам –

    Защо е било невидимо,

    а сега в Своята цялост?"
    .........................................................
    Оригинален стих със съвременно послание!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Емо! И аз те следя с радост
  • Хареса ми много Ава. Липсваше ми Ще се радвам да видя картината завършена.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...