20 июл. 2013 г., 18:30  

Пътят 

  Поэзия » Белые стихи
845 0 4

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието,
а само го преоткривам.
Ставам по-силна.
Жълтата лента разделя
платното на две –
части от едно цяло.
Сливат се със зеленината.
Сякаш едното,
без другото не може.
Иска ми се
да го нарисувам –
пътя, който така
ме вдъхнови,
че седнах
да го опиша.

 

© Ава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кръстина, хубаво е, когато другият насреща усети нещата, види ги, сякаш душата си му даваш
  • На моменти искам да го нарисувам.

    Пътя. Да го покажа на себе си.

    „Ето, виж. То Е!“

    И тогава да се запитам –

    Защо е било невидимо,

    а сега в Своята цялост?"
    .........................................................
    Оригинален стих със съвременно послание!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Емо! И аз те следя с радост
  • Хареса ми много Ава. Липсваше ми Ще се радвам да видя картината завършена.
Предложения
: ??:??