20 июл. 2013 г., 18:30  

Пътят

1.2K 0 4

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието,
а само го преоткривам.
Ставам по-силна.
Жълтата лента разделя
платното на две –
части от едно цяло.
Сливат се със зеленината.
Сякаш едното,
без другото не може.
Иска ми се
да го нарисувам –
пътя, който така
ме вдъхнови,
че седнах
да го опиша.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Кръстина, хубаво е, когато другият насреща усети нещата, види ги, сякаш душата си му даваш
  • На моменти искам да го нарисувам.

    Пътя. Да го покажа на себе си.

    „Ето, виж. То Е!“

    И тогава да се запитам –

    Защо е било невидимо,

    а сега в Своята цялост?"
    .........................................................
    Оригинален стих със съвременно послание!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Емо! И аз те следя с радост
  • Хареса ми много Ава. Липсваше ми Ще се радвам да видя картината завършена.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...