20 jul 2013, 18:30  

Пътят

1.2K 0 4

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието,
а само го преоткривам.
Ставам по-силна.
Жълтата лента разделя
платното на две –
части от едно цяло.
Сливат се със зеленината.
Сякаш едното,
без другото не може.
Иска ми се
да го нарисувам –
пътя, който така
ме вдъхнови,
че седнах
да го опиша.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Кръстина, хубаво е, когато другият насреща усети нещата, види ги, сякаш душата си му даваш
  • На моменти искам да го нарисувам.

    Пътя. Да го покажа на себе си.

    „Ето, виж. То Е!“

    И тогава да се запитам –

    Защо е било невидимо,

    а сега в Своята цялост?"
    .........................................................
    Оригинален стих със съвременно послание!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Емо! И аз те следя с радост
  • Хареса ми много Ава. Липсваше ми Ще се радвам да видя картината завършена.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...