Пътят

11 мар. 2017 г., 23:49

Поэзия » Свободный стих

568 2 2

Човешко е да не знам

отговорите на въпросите,

пъдещи съня от клепачите ми.

Човешко е да ми е трудно,

да ми объркано за ден, за два.

Но и тогава аз пак обичам живота.

И знам, че объркването, трудното

е състояние временно - поучително

и изпитание е само за вярата моя.

Господи!

Оценявам това, което си ми дал!

Благодаря ти за спомените!

И за радостта чиста,

и за болката прераждаща,

и за хубавото,

и за лошото – духа каляващото,

с цялата си душа тази вечер

щедро ТИ благодаря.

И …. ме крепи това,

че пак ще има спомени.

Защо ли помня само хубавите?

Знам, ще забравя пак болящото.

Скръбното. Вече наученото.

И духът ми пак ще се къпе

във водите на Дивното.

На непознатото.

Различното, но...

по-обичливото.

по-съвършеното.

Очакват ме онези двери.

Пътят е светлинни години.

Самадхи

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2017-03-12T10:59:15+02:00

Особено ми харесва определението "ненатрапчиво". Защото знам, че от "натрапеното" винаги боли. Защото е рушене на границите на личната ни свобода. Колко е разтегливо понятието "позволено"! За да съхраним себе си не е достатъчно да сме търпеливи стоици. Нужна е преди всичко смелост! Благодаря за оценката, г-н Станев!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-12T07:07:50+02:00

Гюлсер,чета те откакто съм в сайта!Пишеш прекрасно-стиховете ти са молитвени : мъдрост и доброта ненатрапчиво грее в тях.Желая да чета още.Поздрави!