Пътят
Човешко е да не знам
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два.
Но и тогава аз пак обичам живота.
И знам, че объркването, трудното
е състояние временно - поучително
и изпитание е само за вярата моя.
Господи!
Оценявам това, което си ми дал!
Благодаря ти за спомените!
И за радостта чиста,
и за болката прераждаща,
и за хубавото,
и за лошото – духа каляващото,
с цялата си душа тази вечер
щедро ТИ благодаря.
И …. ме крепи това,
че пак ще има спомени.
Защо ли помня само хубавите?
Знам, ще забравя пак болящото.
Скръбното. Вече наученото.
И духът ми пак ще се къпе
във водите на Дивното.
На непознатото.
Различното, но...
по-обичливото.
по-съвършеното.
Очакват ме онези двери.
Пътят е светлинни години.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
