28 нояб. 2019 г., 00:29

Пътят до Итака...

493 0 0

 

Пътят до Итака...

 

Величествен е Океана,

разкошен е живота там –

а с много вяра разпиляна:

е и Религия, и храм!...

 

Над разлюляното пространство

населено от ветрове́ –

Духът на свободата страстно

с легенди вечни ме зове́!...

 

От изток вятър и от запад,

от север също, и от юг –

кръстосани във необята

с моряците държат ме тук...

 

С мистериите вечни вечер

оставам абстинентно аз

абстрактен, просто като глетчер,

в това величие на - Страж!...

 

Но случваше се да копнея,

почти не знаейки – защо

и роден дом да омилее

в сетивното ми пиршество́...

 

... Тогава прокълнах в моряка

наивността да бърка с блян!...

 

– О, път безкраен до Итака,

не си ли вече извървян!...

 

27.11.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...