Nov 28, 2019, 12:29 AM

Пътят до Итака...

  Poetry » Other
486 0 0

 

Пътят до Итака...

 

Величествен е Океана,

разкошен е живота там –

а с много вяра разпиляна:

е и Религия, и храм!...

 

Над разлюляното пространство

населено от ветрове́ –

Духът на свободата страстно

с легенди вечни ме зове́!...

 

От изток вятър и от запад,

от север също, и от юг –

кръстосани във необята

с моряците държат ме тук...

 

С мистериите вечни вечер

оставам абстинентно аз

абстрактен, просто като глетчер,

в това величие на - Страж!...

 

Но случваше се да копнея,

почти не знаейки – защо

и роден дом да омилее

в сетивното ми пиршество́...

 

... Тогава прокълнах в моряка

наивността да бърка с блян!...

 

– О, път безкраен до Итака,

не си ли вече извървян!...

 

27.11.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....