Пътят до Итака...
Величествен е Океана,
разкошен е живота там –
а с много вяра разпиляна:
е и Религия, и храм!...
Над разлюляното пространство
населено от ветрове́ –
Духът на свободата страстно
с легенди вечни ме зове́!...
От изток вятър и от запад,
от север също, и от юг –
кръстосани във необята
с моряците държат ме тук...
С мистериите вечни вечер
оставам абстинентно аз –
абстрактен, просто като глетчер,
в това величие на - Страж!...
Но случваше се да копнея,
почти не знаейки – защо
и роден дом да омилее
в сетивното ми пиршество́...
... Тогава прокълнах в моряка –
наивността да бърка с блян!...
– О, път безкраен до Итака,
не си ли вече извървян!...
27.11.2019.
© Коста Качев Всички права запазени