28 nov 2019, 0:29

Пътят до Итака...

  Poesía » Otra
490 0 0

 

Пътят до Итака...

 

Величествен е Океана,

разкошен е живота там –

а с много вяра разпиляна:

е и Религия, и храм!...

 

Над разлюляното пространство

населено от ветрове́ –

Духът на свободата страстно

с легенди вечни ме зове́!...

 

От изток вятър и от запад,

от север също, и от юг –

кръстосани във необята

с моряците държат ме тук...

 

С мистериите вечни вечер

оставам абстинентно аз

абстрактен, просто като глетчер,

в това величие на - Страж!...

 

Но случваше се да копнея,

почти не знаейки – защо

и роден дом да омилее

в сетивното ми пиршество́...

 

... Тогава прокълнах в моряка

наивността да бърка с блян!...

 

– О, път безкраен до Итака,

не си ли вече извървян!...

 

27.11.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...