15 авг. 2009 г., 16:05

Пътят към Ада

1.1K 0 1

Пътят към Ада

 

Раждам се и вече съм на колела,

с плач посрещнала света.

Раждам се и трудно бих могла

да избягам от греха.

 

Живея в капана на комична призма,

на драматизъм от дебрите на цинизма.

Живея зад очилата на един от всички,

но не принадлежа на первезните им привички.

 

Докато се давят в океани без сол

и умират единствено от дървен кол,

мен ме хвърлят в смелия им свят,

на който крилата ми не принадлежат.

 

И без криле, налага ми се да вървя

по пътищата им адски, без плът да кървя.

Налага ми се - че като безкрила лесно ще живея,

но да тичам с вързани крака не умея.

 

И щом вече раят в пламъци гори,

а адът замръзва и никой не крещи,

значи някой, дърпащ светските конци,

е движел марионетките си с извадени очи.

 

Душата на света е и алфа, и омега,

и ту настава студ, ту адска жега.

Без да знае, вярва в тъмното начало,

а светлото, по тяхна команда, отдавна е умряло.

 

И вярват без вяра в слепи дарования,

причина да даряват на различните страдания.

Отдавна няма Рай и Ад

но пращат ме по адските пътеки пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Саси Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...