15.08.2009 г., 16:05

Пътят към Ада

1.1K 0 1

Пътят към Ада

 

Раждам се и вече съм на колела,

с плач посрещнала света.

Раждам се и трудно бих могла

да избягам от греха.

 

Живея в капана на комична призма,

на драматизъм от дебрите на цинизма.

Живея зад очилата на един от всички,

но не принадлежа на первезните им привички.

 

Докато се давят в океани без сол

и умират единствено от дървен кол,

мен ме хвърлят в смелия им свят,

на който крилата ми не принадлежат.

 

И без криле, налага ми се да вървя

по пътищата им адски, без плът да кървя.

Налага ми се - че като безкрила лесно ще живея,

но да тичам с вързани крака не умея.

 

И щом вече раят в пламъци гори,

а адът замръзва и никой не крещи,

значи някой, дърпащ светските конци,

е движел марионетките си с извадени очи.

 

Душата на света е и алфа, и омега,

и ту настава студ, ту адска жега.

Без да знае, вярва в тъмното начало,

а светлото, по тяхна команда, отдавна е умряло.

 

И вярват без вяра в слепи дарования,

причина да даряват на различните страдания.

Отдавна няма Рай и Ад

но пращат ме по адските пътеки пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Саси Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...