Пътят през Ада

                         Пътят  към сърцето ми минава през Ада.

                         Пътят към сърцето ми не знае пощада...

                         Така върви, нещастно устремен,

                         и някой ден ще стигнеш ти до мен.

                         След това, което ти ми причини,

                         и толкова дълбоко нарани,

                         прободе ти сърцето ми с кинжал

                         без капка срам, без капка жал...

                        Нека те боли, когато дишаш

                        и друга да не можеш да обичаш...

                        Нека те боли, боли, боли

                        и да ме искаш повече от въздуха дори.

                        Как живееш с мисълта, че сам избяга?

                        Искам да те стяга, стяга, стяга...

                        Сега през Ада май вървиш,

                        а ще можеш ли да си простиш?

                        Това е твоят Ад, не моят.

                        Там сенките  са  лично твои.

                        Там и Дяволът си ти.

                        Той на бавен огън те върти...

                        Зная и душата си би дал,

                        за малко време с мен би я продал...

                        Но аз избягах наранена,

                        сега за теб съм забранена.

                        Затова върви във твоя Ад.

                        Във този тъй злощастен град

                        ще си с другата, но сам, нали -

                        това самичък си го причини.

                       Ще си с нея, а ще мислиш за мен,

                       от твоя Ад със мен разделен.

                       Казваш, че вечер не спиш,

                       и дано някой ден сам си простиш.