Пътят към ада
Пътят през Ада
Пътят към сърцето ми минава през Ада.
Пътят към сърцето ми не знае пощада...
Така върви, нещастно устремен,
и някой ден ще стигнеш ти до мен.
След това, което ти ми причини,
и толкова дълбоко нарани,
прободе ти сърцето ми с кинжал
без капка срам, без капка жал...
Нека те боли, когато дишаш
и друга да не можеш да обичаш...
Нека те боли, боли, боли
и да ме искаш повече от въздуха дори.
Как живееш с мисълта, че сам избяга?
Искам да те стяга, стяга, стяга...
Сега през Ада май вървиш,
а ще можеш ли да си простиш?
Това е твоят Ад, не моят.
Там сенките са лично твои.
Там и Дяволът си ти.
Той на бавен огън те върти...
Зная и душата си би дал,
за малко време с мен би я продал...
Но аз избягах наранена,
сега за теб съм забранена.
Затова върви във твоя Ад.
Във този тъй злощастен град
ще си с другата, но сам, нали -
това самичък си го причини.
Ще си с нея, а ще мислиш за мен,
от твоя Ад със мен разделен.
Казваш, че вечер не спиш,
и дано някой ден сам си простиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Минчева Todos los derechos reservados
